Оценките са оформени, но годината още не е свършила.
В края на учебната година всички сме уморени. Учителите са уморени. Учениците са уморени. Родителите са уморени. Контролните са приключили. Оценките са оформени. НВО е минало. И точно тогава често се случва нещо странно. Моментът, в който учениците имат най-голяма нужда от рефлексия, често е моментът, в който спираме да отделяме време за нея. Всяка година през юни виждам едно и също. Енергията е различна. Разговорите са различни. Учениците започват да броят дните до ваканцият
29.05време за четене: 4 мин.
Всеки учител има две версии на преподаването си.Тази, която показва, когато го наблюдават и тази, с която влиза в час всеки ден.
Наблюдаваният урок обикновено е по-внимателно планиран. Подбрани дейности, ясни въпроси, по-добро разпределение на времето. Мислим повече за ангажираност, диференциация, участие, резултати. Ежедневният урок е различен. Не защото на учителите спира да им пука, а защото ежедневното преподаване много бързо започва да работи на автопилот. Навици, напрежение, учебна програма, време, умора, оцеляване. С времето всички изграждаме свой „default“ начин на преподаване — моделът, към ко
6.05време за четене: 3 мин.
Учителите трябва да бъдат оценявани. Но за какво?
В проекта за промени в Закона за предучилищното и училищното образование се предлага: „...създаване на единен процес на ежегодно оценяване на труда на педагогическите специалисти...“ Преди да решим дали това е добра или лоша идея... Какво всъщност искаме да оценяваме? Защото преподаването е сложна професия. Трудно е да бъде сведена до едно число, един документ или един показател. Самооценката има място. Портфолиото има място. Наблюденията в класната стая имат място. Обратната
преди 4 днивреме за четене: 2 мин.